ЗА КЛИШЕТО „ЛОША ДЪРЖАВА“

Чували сте митовете за „държавата е лош стопанин“, „по-малко държава“, и „лошата държава“ многократно, нали? Всъщност, от десетилетия, така ли е?
Колониите са така. За да може една чужда държава с корпорациите и да ограбва бившата ни държава, трябва да ни научат да си намразим собствената ни държава и да ни убедят да си я разрушим със собствените си ръце. С чуждо подсказване, разбира се.
И резултатът е налице – скотоподобното дебилизирано население е повярвало в тези нови мантри, и вече с готовност предпоставят знак за равенство „държава=лошо“.
От където би трябвало да следва (както ни лъжат 30 години) че частното е по-добро, по-качествено, по-отговорно, и по-полезно“
Чиста демагогия, разбира се.
Просто е, но явно не е за вторично изпростели хора.
Истината е, че тези клишета са си обикновена либерална колониална пропаганда с цел поевтиняване и облекчаване на конкурентната борба с бивши, бъдещи, или сегашни геополитически конкуренти.
Тоест – инструмент за самоподчинение и саморазрушване на останалите държавни устои, които са противник на колонизацията като процес.
Ако обаче има обратна връзка и деен контрол отдолу нагоре, и всеки държавен чиновник, включително медицински или образователен работник е държан отговорен за качеството и обществената полза, която е длъжен да осигурява на най-високо ниво, тогава няма да ни дават примери за (всъщност) лоша организация (която винаги може да се подобри), както ни засипват в момента. Защото тези ДНЕШНИ лоши примери са следствие не от държавността, а именно от липсата на държавност като суверенитет. Като правото да вземаме полезни и разумни решения в нашата полза, в наш интерес, на наша територия, за нашия си народ.
Когато държавниците и богатите хора на една държава се лекуват в държавни болници, и децата им ходят в държавно училище на общо основание, тогава „тези-които-взимат-решенията“ ще бъдат и ЛИЧНО мотивирани да направят всичко възможно всички държавни институции да работят по най-добрия начин на цялата територия на страната за всички, а не с институционални „корекоми“ за избрани, и за по-равни от равните.
Но това в колониите е невъзможно. И точно там е заровено кучето – в отнетия и забранен суверенитет, в резултат на което бившата ни държава, днешната територия-колония, работи за държавата и корпорациите на колонизатора, а не за нас. Тя работи срещу нас именно, защото не е наша, а е външно-подчинена бивша държава, която вече работи за друга държава, но за сметка на туземците.