Чуждите инвеститори без защита в България

Съдружник съм в „Адвокатско дружество Петрова Абаджиев“, което представлява търговско дружество „Сиус“ ООД, както и неговия мажоритарен собственик с 90% от капитала и управител г-н Гуо Хайронг в съдебни производства. На 3.01.2019 г. попаднах на статията „Как се краде бизнес за милиони“, публикувана на 26.11.2018 г., в която по незаконосъобразен и недостоен начин са изложени неверни, позорящи мен и колегата ми твърдения, които нямат нищо общо с действителността.
Бих желала да опростя казуса до един много важен въпрос, а именно – доверителят ми Гуо Хайронг е инвеститор, с инвестиции в България, надвишаващи 10 000 000 евро, за изграждане на два фотоволтаични парка. И двете централи са изградени и функциониращи, но до този момент той не е получил дори една стотинка от продажбата на произведената от тях електроенергия. Всички приходи от тези соларни паркове се получават от други лица. Ето защо г-н Хайронг няма как да открадне собствения си бизнес. Подчертавам, че бизнесът е на този човек. Ако има откраднат бизнес, то той е неговият.
Статията е наречена „разследване“, при очевидна липса на проверка на факти и документи, на каквато би следвало да почива едно истинско журналистическо разследване. Директно е възпроизведен зададен от поръчалия статията текст, иначе същата нямаше да започва с твърдението, че доверителят ми Гуо Хайронг, гражданин на Народна република Китай, е учредил дружество „Сиус“ ООД съвместно с Винфрид Алфонс Фишер. Собственици на „Сиус“ ООД са Гуо Хайронг с 90% от капитала на дружеството и Хелмут Клаус Панитц с 10% от капитала. Прилагам справка-извлечение от страницата на Търговския регистър по партидата на „Сиус“ ООД. Въпросният господин Фишер няма нищо общо със „Сиус“ ООД, освен че е управител и собственик на паразитиращото в собствеността на „Сиус“ ООД дружество „Финикал“ ЕООД, което получава задоволителен финансов приход от полагащата се на „СИУС“ ООД цена на произвежданата от притежавания от него соларен парк електрическа енергия. Именно „Финикал“ ЕООД и г-н Панитц действат по добре отработена схема, вследствие на която е изгубена собствеността на единия притежаван от Гуо Хайронг соларен парк в с. Дуванлии, общ. Калояново, обл. Пловдив. Сега, чрез всевъзможни средства, законни и незаконни, се правят опити да бъде отнета собствеността на другия му соларен парк в с. Оризари, община Твърдица, област Сливен.
Цитираното от вас тристранно споразумение действително е подписано, но проверихте ли от кого и при какви условия? Документът е с дата 18.11.2013 г. и е подписан от Христо Ангелов за „Финикал“ ЕООД (не от г-н Фишер, както се твърди в статията, очевидно отново поради цялостна липса на проверка на фактите и копиране зададен от истинския автор текст) и от Хелмут Панитц за „Сиус“ ООД, тогавашен управител на дружеството. Същото действително се счита за нищожно от доверителя ми „Сиус“ ООД, но проверихте ли защо? Защото чрез него „Сиус“ ООД бива лишено от единствения си финансов ресурс в полза на „Финикал“ ЕООД, а именно полагащата му се цена за продаваната на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД електроенергия, произведена от собствения му обект, изграден със собствените му средства. Управителят, тогава Хелмут Панитц, е подписал споразумение, без да има такива правомощия и без знанието на мажоритарния собственик на „Сиус“ ООД, който по времето на подписването на това споразумение се е намирал в Китай и изобщо не е бил уведомен от него. Същото тристранно споразумение е за целия срок на договора за изкупуване на електрическа енергия, а именно 20 години – договор, какъвто един управител според българското законодателство няма право да сключи без решение на общото събрание на дружеството. В този абсурден документ е упоменато, че бива подписан на основание друг договор, за който доверителят ми Гуо Хайронг не е давал съгласието си – договор за наем между „Сиус“ ООД и „Финикал“ ЕООД, който също е сключен, първо без знанието и волята на мажоритарния собственик на „Сиус“ ООД, и второ, дори да беше действителен, неговият срок е изтекъл през 2016 г., тъй като е подписан и вписан в Имотния регистър за срок от 3 години – максимално разрешения срок за сключване от управител, какъвто е и посоченият случай. „Финикал“ ЕООД се сочат за наемател на притежавания от доверителя ми обект, но проверихте ли заплатили ли са на „Сиус“ ООД поне един наем за петте години, в които твърдят да са държали фотоволтаичната централа? Това дружество, чийто бизнес твърдите да е откраднат, не е заплатило на „Сиус“ ООД нито една наемна цена за срок от повече от 5 години, но получава повече от 1 млн. лв. на година, „произвеждайки“ електрическа енергия в чужд имот.
Така се получава ситуация, при която един китайски гражданин прави милионна инвестиция в България, след което в собствеността му се нанася „наемател“, който не е заплатил нито лев за престоя си в имота му, но за сметка на това получава всичките приходи на дружеството му. И този така наречен наемател източва всичките финансови ресурси на собственика, за да не разполага същият със средства да покрива акумулираните зад гърба му задължения и в крайна сметка собствеността му да бъде придобита на публична продан от същите лица. А сега можете ли да ми кажете кое е кражба на бизнес? Безочливо е „Финикал“ ЕООД да наричат този бизнес „свой“. Техният „бизнес“ е да бъдат паразити върху чужда собственост, живеещи от чужди средства, това е причината, поради която рано или късно всяко едно от въвлечените в тази схема лица, ще бъде разкрито и ще понесе своята наказателна и житейска отговорност.
Предвид описаните по-горе обстоятелства, не е изненада, че КЕВР, като държавен орган, е направил опит да освободи правоимащия собственик от хватката на една схема, в която е въвлечен без собственото си съгласие. В тази връзка в статията на ДУМА отново прави впечатление боравенето с правни термини като нищожност, чието значение очевидно авторът, подлъган от зададения му текст, не е проверил. Иначе щеше да установи, че заинтересованата страна „Финикал“ ЕООД е обжалвала това решение на КЕВР и жалбата е оставена без разглеждане с потвърденото от Върховен административен съд Определение № 4374/11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7005/2018 г. на Административен съд София-град. При наличие на потвърждаващо решение от Върховен административен съд, твърденията за нищожност на решението на КЕВР от 18.06.2018 г. са, меко казано, безпочвени. Държа да подчертая, че независимо от всички действия досега, включително решението на КЕВР от месец юни 2018 г., и към този момент няма никаква промяна в статуквото. Гореописаните факти все още са налице.
Интересното е, че никъде в претендиращата да бъде разследване статия не фигурира името на основна фигура във всички тези процеси – г-н Хелмут Клаус Панитц, германски гражданин, и официално все още съдружник на Гуо Хайронг. Г-н Панитц очевидно има сериозен опит в българските инвестиции и бизнеса с възобновяемите източници. До този извод водят многобройните дружества в този сектор, притежавани или свързани с него или съпругата му Барбара Панитц.
С едва 10% от капитала на „Сиус“ ООД и в краткия период, за който е бил управител на дружеството за периода от 2012 г. досега, Хелмут Панитц е успял да задължи „Сиус“ ООД за повече от 8 милиона лева към притежаваното и управлявано от него австрийско дружество „Сън Велю“ ГмбХ, понастоящем „СВ Модулпродъкшън“ ГмбХ. Вследствие на тези действия в настоящия момент „СВ „Модулпродъкшън“ ГмбХ е кредитор на „Сиус“ ООД, в изпълнително дело, а изнасянето на притежавания от доверителя ми имот – фотоволтаична централа, на публична продан е въпрос на време. По идентичен начин свързано с Панитц дружество през 2013 г. е придобило на публична продан, при това като единствен кандидат, притежаваната от собственото на Гуо Хайронг дружество „Солар инвест трейдинг 2010“ ООД, фотоволтаична централа в с. Дуванлии, община Калояново, област Пловдив, с мощност 1 MwP. Отделно, не е без значение, че през месец май 2014 г. Националното бюро за публична сигурност – гр. Шанхай, е издало заповед за арест на г-н Панитц. Срещу него са били образувани наказателни производства, но за съжаление от тях няма никакъв резултат.
Колкото до използването на имената на г-н Димитър Абаджиев и г-н Иван Димов, очевидно целта е да бъде прикрита истината, замаскирана зад опит да бъде създаден медиен скандал. С оглед дейността му като дипломат Димитър Абаджиев не осъществява действия като адвокат. Замесването на името му в статията е некоректно и представлява нарушение на Етичния кодекс на българските медии. За описаните в статията обстоятелства дори не е било потърсено неговото становище, в противоречие със задълженията на медията.