Какво са 200 милиона за Прокопов? Бълха го ухапала за неговите милиарди, които има. И какво прави тогава, тича при премиера Борисов, но удари на камък.
Какъв е този Прокопов, та да поставя условия“, коментира Никола Филчев пред Канал 3
Петър Стоянов ме помоли да приема Прокопов (б.а. Иво Прокопиев), когато бях главен прокурор. Какво искаше този човек, да ме включи на заплата и да не съм главният прокурор на България, а главният прокурор на Прокопов.
Това разкритие направи пред Канал 3 Никола Филчев, главен прокурор на България в периода 1999-2006 година, на въпрос за запорираното имущество на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев.
Какъв е тоя Прокопов – един гризач от Разград, каза бившият обвинител № 1.
„С Росен Плевнелиев какво общо има Прокопов? Пият си ракията заедно в Гърция, но да кажат какво друго ги свързва“, призова още бившият главен прокурор.
„Какво са 200 милиона за Прокопов? Бълха го ухапала за неговите милиарди, които има. И какво прави тогава, тича при премиера Борисов, но удари на камък. Какъв е този Прокопов, та да поставя условия“, попита Никола Филчев.
„И прокуратурата, и КОНПИ трябва да бъдат поздравени. Кой е този Прокопов? Днес да притежава милиарди, да рекетира президенти и да поставя условия на министър-председателя. Учудвам се, че толкова малка охрана има, след като умори толкова хора. Колко хора са умрели от рак в резултат на дейностите на негови предприятия с отровни материали“, отсече бившият главен прокурор.
„Прокопиев отдавна трябваше да е в затвора. Моят съвет е да върне всички пари, които взе от държавата, и сам да влезе в затвора“, категоричен е Никола Филчев.
Той разкри, че в началото на неговата кариера като главен прокурор тогавашният премиер Иван Костов е искал да го купи, а след като е получил отказ, започнал да пуска компромати. „Костов раздаде на 10 души цялото състояние на България. Големите пари от тези сделки отиваха към дъщеря му в Италия“, каза още Никола Филчев.
Ето цялото интервю на Никола Филчев,
дадено пред Мая Костадиноова от Канал 3
Проф. Никола Филчев е Главен прокурор на България от 1999 до 2006 г. Преди това е последователно съдия във Върховния съд и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Иван Костов /1997 – 1999/. В момента преподава „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет на УНСС.
Филчев е много търсен събеседник, но дава изключително трудно интервюта. Тази вечер той беше гост в предаването на Канал 3 – „Денят на живо“, където отговаряше на въпросите на водещата Мая Костадинова, както за минали събития от историческа важност за страната ни, така и за случващото се в момента в България.
Никола Филчев в откровено интервю за мандата си на главен прокурор, за приватизацията, за политическия натиск от Иван Костов, за генезиса на Агнешките главички, за Иво Прокопиев и неговата история.
Водеща: Г-н Филчев, за хората, живели през 90-те, има нужда от разяснения за това какво се случи тогава, за да продължим напред. Кажете ми, какво е важното между разграбването на предприятията, фалирането на банките и приватизацията? Това един общ процес ли е, или бяха отделни, за да се стигне до обедняването, което започна от тогава и продължи до днес?
Никола Филчев: Източването на банките, което стана през периода 93-та и 96-та година, източиха се 7 милиарда, тогава немски марки. С тези пари всъщност бяха закупени след това материалните активи на държавата – приватизацията се случи с тях.
Източването на банките е приватизация на финансовия капитал, а след това материалните активи – заводи, фабрики и други, бяха закупени с тези откраднати пари.
– Тоест, това не бяха случайни процеси, а свързани, и те трябваше да доведат до разграбването на държавната собственост?
– Има връзка, безусловно има връзка. Парите, с които бяха купени на безценица държавните предприятия, заводи и фабрики, са именно тези пари – от банките. Откраднатите от банките пари.
– Кой тогава замисли целия този сценарий или според Вас авторът не е само един?
– В такива случаи сме склонни да се ориентираме към една или друга партия. Трудно е да се каже, че всички политически сили у нас са изпълнявали единен сценарий, но за мен това е интерес на соросоидите. Тези, които идваха да ни дават акъл.
– Защо да е техен интересът?
– Те го направиха. Техни са съветите. Казаха – така трябва да се приватизира и това е резултатът. Няма по-беден, по-болен и по-необразован народ в Европа от българския. Последиците на всичко това и на този преход е опустошаване. Това никога не е било, от създаването на българската държава, тя никога не е била такава опустошена и в икономиката, и в духовната сфера.
– Но ние искахме пазарна икономика. Собствеността да се смени – от държавна да стане частна. Обясниха ни, че това е единственият вариант. Защо намесвате т.нар. соросоиди? Те какво? Участвали са в този процес, замислили са го по някакъв начин? Какво?
– На народа му казваха – демокрация, свобода, плурализъм, многопартийна система, ще може да пътува свободно. Това е хубаво, даже много хубаво и е политическата страна. Но преходът има и икономическа основа и тя се изразява в това, че държавното имущество стана частно. То беше разпределено несправедливо, по престъпен начин между стотина души. Така днес се създаде този олигархичен кръг. Те от своя страна, днес те придобиха държавното имущество и са не само собственици, но успяват да влияят и върху държавата и политическите решения. Ето това е олигархията, срастването на икономическата власт с политическата. С медии и пари, чрез които се манипулира общественото мнение и се влияе на общественото мнение.
– Кой по това време взимаше решенията, така че парите на държавата да отидат в ръцете на тези 100 човека, за които говорите? Днес Румен Гечев спори с Кирил Добрев дали законите за приватизация са писани по времето на Жан Виденов, или това е станало по времето на Иван Костов. Къде е истината?
– Решението е на външни сили, а ние изпълняваме. Малка страна сме и това ни е съдбата – да изпълняваме.
– Кои са тези външни сили!?
– Западна Европа и САЩ. Това са външните сили. Там от компютрите решават. България какво има? Има хубави жени – значи ще ги превърне в обслужващ персонал, мъжете също и това е. И то така и стана. Вие всеки ден се сблъсквате с тази агресия, с тази несправедливост, заплатите са ниски, пенсиите също, здравеопазването е в тежко поожение, образованието също. На практика в България 1/3 я няма вече. Бяхме 9 милиона, сега сме 6. Къде са тези 3 милиона? Най-хубавото – цветът, младите, хубавите, силните, умните – бъдещето на този народ го няма.
– И всичко това, според Вас, е станало заради намесата на външни сили, които са имали желание да придобият собственост у нас?
– Искаха просто да бъде смачкана България. Никой няма интерес страната ни да е силна, заради значимото и геостратегическо значение. Както нямаха интерес от силна Югославия. Ето – разкъсаха я на шест, седем държави, подпалиха огъня между исляма и православието. Така винаги ще има нужда от арбитър и кой ще е той? Големият Чичко Сам. И това става от компютрите. Да не говорим, че България традиционно се смята и естествено, за русофилска страна, защото 80% от хората са русофили. Това само е достатъчно страната да бъде ударена, за да се ограничи влиянието на Русия. Ние сме част от една геополитическа битка на големите и нашето място е определено от по-силния. Който е бил по-силен през 90-те години, при разпадането на Съветския съюз, когато светът стана еднополюсен, той реши и съдбата на България.
– Така стигаме до момента, в който държавата е трябвало да бъде разпродадена, приватизирана. Това, което казвате, е, че един виновен няма. Че всички са били подвластни на външни сили.
– Всички чакаха да получат покана. Представете си, да Ви поканят на някой прием в посолство, значи сте оценен там – горе, където трябва. Това е ясно на грамотните хора и не е темата на разговора.
– Ясно е, но е важно, че го казвате Вие, защото очевидно не сте успели тогава да го преборите. Колко приватизационни сделки бяха извършени в началото на прехода, г-н Филчев?
– На практика цялата икономика беше ликвидирана.Около 1110 обекта – металургични, машиностроителни, химически, оръжейни заводи, нефтопреработвателни комбинати, електрически централи, пристанища, летища, туристически комплекси. Всичко беше приватизирано по време на управлението на Иван Костов в периода 1997-2001 година. Държавата продаде имущество на стйност над 30 милиарда на цена от… 3 милиарда.
– Обяснението е, че това са били губещи предприятия с много дългове. Нали така?
– Обяснението е, че приятелите на управляващите тогава, кръгът около Иван Костов, трябваше да забогатее и да се награби. Това е обяснението.
Казано така изглежда опростено, защото г-н Костов в интервютата си обяснява друго. Искахме частна собственост, пазарна икономика…
Той няма какво друго да обясни. Лъже, бе! Всичко е просто. Ням да каже „окрадохме държавата, ликвидирахме държавата“.
Добре де, как може да се окраде държавата, ако наистина говорим за едни фалирали предприятия?
Ами ето, то се вижда. Къде са парите? Сега сме най-бедната държава, а имаше пари за образование, за медицина, за пенсии. Къде са парите? Парите са в 10 души – свръхбогаташи.
– Защо не направихте нищо обаче? По това време бяхте главен прокурор. Вярно е, направихте опит за проверка върху приватизационните сделки. Това ще Ви го признае някой ден историята. Но защо само дотам?
– Не съм стигнал дотам – да общувам с историята.
– Защо не успяхте да потърсите наказателна отговорност за тези, които според Вас стоят в основата на приватизацията?
– Само 2002 година са образувани, за престъпления по служба, свързани с приватизацията – 1577 дела, но Върховният съд по това време се ръководеше от Иван Григоров. Като председател тогава той каза „аз съм костовист”. Можете да си представите, по психологията на тези хора, как той ще съди, как един костовистки съд ще съди?! Ако става дума за премиера Иван Костов, защото все ме питат защо не съм го дал на съд. Първо премиер лесно не се дава на съд – той нищо не подписва. Решенията се вземат колективно от Министерския съвет. Най-важните решения се вземат от Парламента. Ако става дума за дадени приватизационни сделки, винаги има решение на цялото правителство. Следователно, не може да се търси лична отговорност на премиера.
Много от сделките са извършени от няколко министерства заедно, които си подават топката, за да не може да се разбере чия е отговорността. Например, продажбата на БГА „Балкан”. Компанията имаше 60-70 самолета, между 70 и 100 милиона долара е цената на БГА „Балкан”. Беше продаден на цената на един апартамент – за 150 000 $. Когато поискахме документите – Министерството на транспорта каза питайте Министерството на финансите, те пък казаха – Агенцията по приватизацията, тя пак ни върна обратно. Подават си топката и документите не могат да се намерят. „Кремиковци“ – продаден за 1 лев, но няколко години след това купувачът продаде 60% от Комбината за 600 милиона. Следователно 100% колко са – 1 милиард. Това е. Цената на „Кремиковци“ е 1 милиард. Абе от шлаката, от това, което се събира най-отгоре, мръсната пяна, сгурията, само от това някои момчета станаха мултимилионери.
– Защо не ги спряхте, г-н Филчев? Говорите ми за над 1000 производства, които по това време сте започнали. Какво се случи? Защо не ги спряхте?
– Вижте, ние с шлаката не сме се борили. А г-н Костов, той затова е голям организатор на грабежа, защото не е джебчия от улицата, дето гледа да ти бръкне в джоба. Всичко е направено по един толкова рафиниран, перфиден, коварен, обмислен начин, така че да не можем да ги хванем.
-Кой го е обмислил обаче това?
– Той!
– Сам го замисля и сам си пише законите?
– Ами кой ги промени законите? Когато встъпва в длъжност, първата му работа е да измени законите за приватизация. Точно както го каза Румен Гечев. Да ги направи така, че да може да контролира процеса. Всичките му съветници бяха криминално проявени. До един.
– Кои? Дайте пример.
– Маринов, дадохме го на съд и го отстранихме. Беше заместник-министър или негов съветник. Главният прокурор не е слънце да огрее навсякъде. Той разнасяше подкупите, но това са малки пари. Големите пари отиваха в Италия.
– При кого там?
– При дъщерята, при дъщерята на Иван Костов. Марчигалия фирмата и т.н. Как става? ами как? Ако аз Ви давам нещо евтино за 10 лева, а то струва 1000, Вие публично ми давате 10, а под масата ми дават половината и така. Пито-платено! Това беше направено.
– Това беше направено и остана абсолютно ненаказано.
– Но това е премиер – ти не можеш да го съдиш. Той е премиер и нищо не подписва.
– Не може ли за „цялостно творчество”, например, да бъде подведен под отговорност?
– Вижте – цялата пирамида от държавни органи работи за премиера. По негови указания, но той нищичко не подписва. Подписва само поздравителни адреси, даже и на ведомост не се разписва, защото по банков път му превеждат жалките пари. А що се отнася до вашето питане за „цялостно творчество” – наказателна отговорност не може да се търси за това. По Наказателен кодекс се отговаря за конкретно деяние, извършено от конкретно лице, на дадено място и установено време. Това от една страна. Има обективни причини да не може да се търси отговорност. Кой министър-председател е бил обвинен и съден, затова че е министър-председател? Има обвинени премиери, но за действия, извършени преди да са премиери. Както е в Румъния и на други места. Втората причина е, че държава така не се управлява. Костов мен ме подслушваше, проследяваше, чрез МВР, НСО, чрез клевети. Плащал е за компромати срещу мен в чужбина. А посланикът на една голяма западноевропейска държава ме покани и ми ги показа.
– Какви бяха те?
– Е, компромати. Това не искам да го коментирам. Друго, плащаше на чужденци от САЩ да дойдат тук за два часа и да говорят срещу мен, че докато Филчев е главен прокурор, България нямало да влезе в НАТО, докато аз съм начело на обвинението. Парите знам в кой хотел са платени – Мюнхен и кои са присъствали там. За 50 000 $. Лобисти – платени. И при цялата тази работа, ако аз се опитам на границата на закона да му повдигна обвинение, това какво означава? Повдигаш обвинение на премиер или го арестуваш, правителството пада, нови избори. Така не се прави. С този личен мотив – аз едновременно съм и пострадал, и държавен обвинител. Не можех да си позволя да дестабилизирам държавата и да дам воля на лошите си чувства, като предприемам крайни действия.
– В крайна сметка, Костов е човекът, който Ви поиска, пожела – Вие да сте главен прокурор…
– Той е дребна риба. Мисля, че жена си е пожелал. Не съм чувал да има слабост към мъже. ВСС се състоеше от 25 души и те гласуваха за мен – преди всичко прокурорите.
– Срещахте ли се с него в периода, когато бяхте подслушван. И получихте ли отговор на въпроса кой е поръчал подслушването на дома Ви, на кабинета ?
– Минаха тези работи. Вкъщи слушаха, но и в кабинета. Отдолу, в Съдебната палата. Иначе плака много, когато избухна „Бръмбаргейт”. Моля ти се, изоставен съм, кажи нещо по ТВ да ме спасиш. Тогава имаше думи правителството да си подаде оставката, за това, което е направил срещу главния прокурор. Мръсник! Всяка сутрин му докладват за това какво съм говорил с 5-годишния ми син. Той получава и чете доклади. И след това ме кани. Това е известната среща, дето влязохме със столове във водата, за да говорим. Бях с една риза отгоре и веднага ме попита защо съм с нея, да не би да го подслушвам. Аз да не съм като него.
– Но вие твърдите, че не е било художествена измислица, че това е реалността. Какви други срещи сте имали с него? На какви други места?
-Вижте, не е редно…
– Напротив, редно е, за да разберем за какво става въпрос. Ако някой…
-Ти какво каза, той какво ти каза… Може ли така, бе? Народът няма нужда от това.
А какво искаше от вас, г-н Костов? Какво искаше по това време от вас?
-Да обслужвам него и групичката му.
– Коя е тази групичка обаче? Не разширихте по-натам.
– Приятелчетата му там. На всичките, на които раздаде имотите. Това са му приятелите. И като отказах да го обслужвам – като един нормален човек смятам, че милиони българи биха постъпили като мен – когато реших да приложа закона, организира една мръсна клеветническа кампания срещу мен.
– Така е. Името Ви беше забъркано в поръчки на убийства – на прокурор, на адвокатка. Да кажем, че по този случай нямаше абсолютно никакво решение срещу Вас от страна на съда, но името ви остана изцапано. Как семейството Ви преживя това?
– Много добре.
– Виждам чувството за хумор, с което подхождате. Разкажете ни повече за групата, защото Вие не говорите за г-н Костов като един човек, който е дърпал всичките конци сам, казахте, че около него е имало и други хора. Често ги наричат в пресата „Агнешки главички”. Защо и каква е тази група? Какви са тези хора, пак ли замесени с чужбина? Или местни? Самосъздали се или не в такава степен?
– Ами сега, ние не можем да ставаме съдници на вкусовете на хората. Обичат агнешки главички, ядяха ги там в стола на ЦКС-то. Това не е чак толкова престъпно, нали.
– Как се събраха тези хора обаче, какво ги свърза?
– Е, негови другари сега. Как се събраха – какъв интерес представлява това…
– За да разберем къде са днес тези хора и какво е тяхното влияние.
– Общественият интерес? Ако става дума за Прокопов – негово създание, негово творение е. Даде му без пари една „златна копошка” – „Каолин“.
За Иво Прокопиев говорите?
-Да, даде му „Каолин“ и ето го резултата. Като вземеш дефиницията на „олигарх” и го сравниш, поставиш го в този модел, в този юрнек, ще се окаже, че той точно съвпада с определението на „олигарх”. Кои са му приятелите? Президенти и премиери. Какво прави? Назначава министри, уволнява министри, влияе на политическите ина държавните решения. Добре, пита се – кой е той? Да не би да е някой много умен човек, някой академик, някое откритие да е направил?
– Е, след като на 20 години приватизира предприятие, очевидно…
– Или е много трудолюбив, или има някакви заслуги за развитието на българската икономика, на българската духовна култура? С какво е толкова чаровен, с какво ги очарова големците този Прокопов?
Не знам, вие ще кажете с какво Прокопиев е заслужил да има такова голямо влияние.
– Костов да се обяснява. За мен не е чаровник, не е такъв. Според мен с едно нещо – дума с 4 букви „ПАРИ”. Близък на всички президенти и премиери. Я направете сметка – един премиер без пари му дава „Каолин“, с който да дои. Там, вместо държавата да вземе тази печалба, тя отива в джоба на някой си Прокопов – разградският гризач!
– За да може да се превърне собствеността от държавна в частна – това обяснява г-н Костов.
– Ние ще правим демокрация. Ако това е демокрацията, значи аз съм против. Второ, когато започнахме проверки преди 15-20 години, млад прокурор, президентът ме извика. Ами аз уважавам държавата, а това бяха държавата – Костов, Соколов и Петър Стоянов, това са държавата за мен – президент, председател на Народното събрание и премиер. Президентът ме помоли да приема Прокопов /б.р. – така Филчев нарича Иво Прокопиев/ и неговия другар там.
– Петър Стоянов Ви помоли да ги приемете?
– Е, да. Отказах естествено, казах че мога да му ходатайствам пред районния прокурор г-н Кържев, който е много строг. Той да го приеме, ако прецени. Не, моля те, приеми го ти. Какво говорихме по-нататък, няма да говоря, за да не излагам Петър Стоянов.
– Какво искате да кажете?
– Ами казвам това, което казвам. Това искам да кажа, което казах.
– Че г-н Стоянов по някакъв начин е бил обвързан да изпълни тази задача?
– Ами какъв президент е той да се разправя с този и да му обслужва интереса?! Той да обяснява, аз нямам какво да обяснявам.
– Може да се е чувствал длъжен.
– Отказах, не съм се занимавал. Ще ви кажа и защо – какво има да говори Прокопов на главния прокурор. Да дойде и да ме включи и мен на заплата – да стана главен прокурор не на България, а на Прокопов. Както и впрочем, така… Един президент, един премиер, друг президент – Плевнелиев. Първи приятели, хубаво, имат обща ценностна система, заедно почиват, значи и заедно работят. Нали? Заедно си пият ракията в Гърция. С какво ги е очаровал – те да обясняват, аз само поставям въпроси.
– Според Вас само с пари?
– Ами разбира се.
– До момента обвързахте двама президенти – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев.
– Ами това ми дойде.
– Двама, продължете натам.
– Не съм ги броил. Извикали го от комисията, конфискували му 200 млн., но какво са 200 млн. за Прокопов? За него, бълха го ухапала, за неговото имане от милиарди. Тича при премиера Борисов, като ударил на камък, оттам тича в телевизията да се оплаква и да поставя условия на министър-председателя. Кой е този Прокопов да поставя условия, да казва: „Вземи страна!”. И какво ще стане, ако не вземе страна? Ето, три дни вече не взема страна, изгонил го е, какво ще стане?
– Казахте още в самото начало, че има силни приятели зад граница. Оттам започнахте разказа.
– Навсякъде, купуваха навсякъде, където може.
– Притесняват ли се българските политици, че някакъви хора с влияние в чужбина могат да ги изложат там, могат да ги злепоставят? Кахате колко са важни срещите в посолства.
– Не съм политик, а той ходи да учи за министър-председател. Този Прокопов ходи в Америка и сега има образование и е готов и за премиер. Но вижте какво му е правосъзнанието, каква е неговата представа за правовата държава. Защото, като го слушаш, се бори само за правовата държава, за правата на гражданите и за свободата на словото, а всъщност се бори само за парите, които е откраднал. Но излиза от премиера, след като удря на какък там – тича в телевизията да се оплаква и да поставя условия на министър-председателя Борисов. Следователно, в неговите представи правовата държава е разправия между две групи и премиерът да вземел отношение кого подкрепя и кого не подкрепя. Е, нали има закони, има органи! Държавната машина си е такава, а той се опитва да я спре – да спре правосъдието. Когато Велчев стана главен прокурор, първото нещо, което направи, е да иде на крака на Прокопов да му се извини. Да му каже, че вече Филчев го няма и спокойно ще си дружат, ще си работят. Това направи, вземете интернет-архивите и ще видите. Те да се обясняват.
-Двама президенти и един главен прокурор досега посочихте, добре, ще ги питаме и тях, ако имаме такава възможност.
– А, защо? Да не са на луната?
– Не обичат да говорят – поне не пред всички.
– Те много си мерят приказките. Те направо са „злато” приказките им. „Мълчанието е злато”, така ли?
– Чисто юридически как оценявате това, което направиха от Комисията за придобиване на незаконно придобито имущество, имаха ли правомощия да извършат този запор?
– И държавата, и прокуратурата, и тази Комисия – дори не знам чий орган е…
Държавен, Борисов назначава, т.е. премиерът.
– Те трябва да бъдат поздравени – най-сетне! Аз Ви казвам, кой е този Прокопов – да не е някакъв учен или голям създател на държавни блага, че днес да притежава милиарди и да рекетира президенти, премиери и да го обслужват главни прокурори?! Кой е той? Унищожил там Меричлери, Ветово, изтровил хората, направил кариери, колко хора са умрели от рак вследствие на тази експлоатация с арсен и така нататък. Аз се учудвам, той трябва да си увеличи охраната. Гледам, дават го по телевизията с охрана, при положение, че е уморил толкова хора и сега цялата държава трябва да му се кланя. Затова днес Прокуратурата и тази комисия трябва да бъдат поздравени за това, което правят. Прокопиев отдавна трябваше да е в затвора.
И моят съвет към него е да върне всички пари, които е откраднал на държавата, и сам да влезе в затвора да изтърпи максималното наказание. Като се покае за това, че е уморил, унищожил е толкова селища и толкова хора са починали от рак.
– Много жестоки обвинения, може ли обаче законът да ги докаже? Може ли да бъдат разследвани тези приватизационни сделки?
– Жестоки, нежни… Това мисля, това казвам.
– Могат ли да бъдат разследвани тези приватизационни сделки – това, което поискаха от ГЕРБ? Може ли да бъде премахната, ако трябва, давността?
– Сложен въпрос и аз не искам да го коментирам. Ясно е, че противоречи на основни принципи на правото и аз не искам да се създава един по тежък наказателен закон, защото, когато се предвиди по-дълга давност или изобщо се премахне дваността, се създава по-тежък закон. И после на този по-тежък закон трябва да се приложи обратно действие. Това противоречи на някои общи представи за правовата държава. Няма смисъл да занимаваме широкия кръг от хора, те не очакват да чуят това. Стриктно погледнато – не е забранено. Конституцията забранява да се прилага обратно действие само на закон, който обявява дадено действие за престъпление. С други думи – ако си извършил нещо и днес то не е престъпление, а утре бъде обявено, този закон няма обратно действие. Няма да ти бъде търсена наказателна отговорност за това, че докато нещо е било законно, ти си го извършил. Това забранява Конституцията и международните договори. Така че, най-вероятно няма да го приемат, понеже виждат, че има серизони недостатъци.
– Сегашният главен прокурор Сотир Цацаров е в ситуация, която наподобява на вашата. Той също не е харесван от всички, той също е нападан.
– Кой харесва обвинителите? Това му е работата, взима заплата, за да обвинява. И е държавен, не служи на частници. Аз съм казвал – главният прокурор е гръмоотводът – където и да гръмне, минава през него. Неговата роля е като на кучето, което пази стадото.
Но той пази народното, държавното. Кой може да обича един главен прокурор? Аз ще Ви разкажа един случай. В началото всеки главен прокурор има висок рейтинг – моят беше над 50%. Един ден специално поиска да се видим в стола на Министерския съвет – а аз не ходя там, аз агнешко и агнешки главички не ям. И доста безцеремонно му каза: „Какви са тези рейтинги, бе, цял свят мрази главните прокурори, само у нас обичат. Върнах се и казах на пресслужбата да се обадят на всички агенции и медии, за да не ме включват повече. Мир да има, да не се дразнят политиците, че главният прокурор е толкова харесван. Та сега и за главния прокурор Цацаров – естествено е всички засегнати да насочват стрелите си към него. Представете си, че ви вземат жилището. Но той един главен прокурор е взел много жилища. Представете си един 12-етажен блок от тези, които приватизираха на безценица в Албена и Златни пясъци, как някой иска да Ви го вземе.
Те трябва да бъдат поздравени – и главният прокурор, и прокуратурата, и тази комисия /б.р – КОНПИ/. Аз го помня това момче, председателя. Беше прокурор – сериозен, работлив и отговорен човек. И така трябва да бъде – аз очаквам обществото да им ръкопляска. За да има справедливост, трябва да се търси отговорност.
– Но как да им се ръкопляска, като се твърди, че това е натиск върху медиите и свободата на словото? Това са били независими медии…
– Ама какви медии! Взели му 200 млн. Аз пак казвам, бълха го ухапала. Той да обясни откъде са.
– По ваше време имаше доста сериозни резултати, особено в края на мандата. В момента се сформира един антикорупционен орган, смятате ли, че той ще пребори корупцията по високите етажи на властта, кажете от опит?
– Аз не познавам този закон, нито конкретните идеи на законодателя, така че не бих могъл да го обсъждам и да участвам в дискусии.
– Да завършим тази част, както започнахме. Казахте, че има връзка между източването на банките, приватизацията. Но не ми казахте има ли идеен център, има ли човек, който е ръководел този процес? Защото приватизацията продължи и във времената на Симеон Сакскобургготски.
– Нещата в България винаги са зависели отвън. Какво ще каже една или друга Велика сила. Що се отнася до това дали само при Иван Костов беше приватизацията – не. Първо, той, като дойде, промени законите, а на прокуратурата отне възможността да иска разваляне на една сделка, която уврежда интересите на държавата. Съдът ще реши.
Но прокурорът, който защитава обществения интерес, вече нямаше право на това – Костов му го отне! Да не се меси прокуратурата в приватизацията, да не може да поставя сделките пред съда. Освен това, ето Ви няколко примера за това какво представляват нашите управляващи, които вече тънат в лукс, но всеки ден обясняват как са загрижени за народа.
Например – банкерите. Дадохме ги на съд за източването на банките – 7 милиарда народни пари. Веднага лобито им в парламента, като дойде правителството на Симеон Сакскобургготски, промени Наказателния кодекс и отмени разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от НК, която предвиждаше отговорност за отпускане на необезпечени кредити. В резултат на това обвиненията на прокуратурата пред съда увиснаха, те останаха без правно основание. Делата се върнаха от съда в прокуратурата. Някои научни работници обаче, в това число и асистентът тогава Борис Велчев, дадоха писмено становище, че това обвинение не било прецизно.
Професорът, който с него също даде подобно становище, преди да почине ми се извини. Каза, че за 200 лева е дал това, което са му поискали. Тези становища са дадени за пари и съдиите, срещу същите пари, приеха становището им и оправдаха банкерите. Второ – продажбата на БТК – всички скачате защо не съм спрял сделката. А я спрях. Дойде премиерът Симеон Сакскобургготски да говори с мен и ме пита – може ли всеки прокурор, чух, че е спряна. Казах му – да, и аз така чух.
След един месец какво стана – внесоха закон в НС и отнеха правото на прокуратурата да спира такива сделки. Така нашето постановление, което отказах да отменя, остана без законово основание. БТК струваше до 1.5 милиарда. Те я продадоха за 200 милиона евро, до голяма степен на себе си със свързани лица. И ето почерпи ме премиерът с лукчета, на пръв поглед небрежен разговор, не се почерпих с лукчетата, но…това е премиер, зад него е цялата държава, правителството, парламентът и президентът, често. Аз питам, къде са тези хора, моралните съдници, които не поставят въпроса?!
Защо премиер се среща с главен прокурор? Казах – когато корупцията е държавна политика, никаква прокуратура не може да я спре. Костов искаше да закрие прокуратурата, да я прави агенция към МС – Конституционният съд му каза, че това променя устройството на държавата и може да стане само с ВНС. Така че, Вие трябва да видите къде са усилията на прокурора. Сума време съм загубил да запазя следствието и прокуратурата, да им вдъхна живот, да си вършат работата и да спазват закона.
– Същото ли се случва и сега? Имаше идеи за специален прокурор, който да се занимава само с борбата с корупцията. Трябва ли да има такъв?
– Такива специални прокурори са пак такива соросоидни измишльотини на една групичка там – Съюза на съдиите – някаква Куцкова. Измислят си.Той хем ще е прокурор, хем е наш човек и няма да се подчинява на главния прокурор. Ясно е казано в Конституцията – всеки прокурор е подчинен на по-горния, а всички на главния.
– Всичко разказахте в детайли и си спомняте много добре това, което се е случило, явно доста дълго време сте мислил. Готов ли сте за един разговор с г-н Костов? Той Ви призова – заедно с президента Плевнелиев да седнете и да поговорите, за да излезе истината.
– Този, който като мишка тогава се криеше там зад драките на басейна на Правителствена болница, за да ми говори на ухото и правехме срещи в някакви тайни апартаменти, няма сега вече какво, като не съм главен прокурор да ме вика на дискусии с него и да си придава собствено значение. Никой не му говори, а той ще ходи по телевизиите да прави циркове, да влиза в дискусии с Филчев, който е вече един скромен пенсионер. Аз вече сутрин, като излизам, си слагам в джоба картончето с адреса и 5 лева. Ако се изгубя, някой добър човек да ме качи в някое такси и да ме приберат. Но понеже Костов се прави на голям юнак, иска да прави пехливанлък да прави по телевизията, аз ще му отговоря със следното – да бе, ще се срещнем, аз обаче го каня първо на една среща на боксовия ринг, на среща по бокс.
– Вие сте добър боксьор?
– Не съм добър, но ще го смачкам! Една минута ми трябва. От сън да стана, ще го смачкам. Когато иска, на който ринг каже. После ще идем на другата среща. Сигурен съм, че това ще му бъде последната изява. След това ще се занимава само с ръчно плетиво, с ръкоделие, с шевици – ей с такава дейност.
