Корнелия Нинова успя да консолидира лявото пространство. Ако не е Борисов в България, тя ще спечели изборите, прогнозира депутатът от ГЕРБ
-Какво се случва в Унгария и какво трябва да се научи България от Орбан?
– Това, което се случи, е уникално. Министър-председателят Виктор Орбан постигна трета поредна победа и то отново с две трети. Сама разбираш, че за да си управлявал осем години с две трети, да не си омръзнал и отново да постигнеш тази победа, при активност 70 процента – трябва да си управлявал много добре. Както каза самият Орбан: „Аз правех всичко, да работя за не двете трети, а за трите трети унгарци.
Забележителни неща направи. Първо в сферата на сигурността – днес Будапеща и Унгария като цяло е една от най-сигурните страни в Европа. Още 2015-та – той сложи бариерата пред нашествениците. Той не ги нарича мигранти, а нашественици, защото те минаха незаконно границите, включително 600 000 души унгарската граница. Ясно каза, че за християнска Унгария, за етнически хомогенна Унгария, той уважава малцинствата, не е антисемит – най-голямото доказателство е посещението и голямата прегръдка, която му даде Нетаняху, лудите пари, които хвърли за синагогата сега в Суботица, все пак той е унгарски град в друга държава (Сърбия – бел. авт.).
Огромните усилия, които положи да реши демографските проблеми, икономическите проблеми на Унгария със свои сили. За осем години да направиш раждаемостта 46% да се увеличи е наистина голямо постижение, без да внасяш мъже отвънка, а със собствена политика, която се свеждаше до това – 2012-та драстично намаляване на цените, на консумативите. Газ, ток, вода, смет – с 25%, удар по монополите. Да успееш да задължиш банките да предоговорят много лошо направените, само за сметка на потребителите, договори в швейцарски франкове, като курса на долара е само за сметка на потребителя.
Той ги накара да коригират, каза: „Край на ерата на банките”. Това не значи, че разбира се в Унгария няма банки. Един милион нови граждани от етническите унгарци, вече са милион и двадесет хиляди от съседните страни и грижа за семейството. Шестгодишен отпуск, платен, на майките. Като първите шест месеца са 70%, следващата година и половина по 50, след това по 100 евро и поощряване на третото дете.
Ако едно семейство с две деца в Унгария реши да прави трето дете – то има подкрепата на държавата. Получава веднага подарък 33 000 евро и още толкова нисколихвен заем от 2,5% за 25 години. Изчисти дълга – Унгария няма нито един цент към когото и да било. Тази грижа продължава към семействата и 2018 година. Децата ще се хранят безплатно, не както досега само в детските градини и ясли, но и в началните училища. Сто и пет милиарда е износа на Унгария за миналата година и всичкото това се дължи на спазеното обещание да отвори унгарската икономика на изток. Заля руския пазар със стоки. Китай купува десетки хиляди тонове от хубавото унгарско месо. 2 000 000 патици годишно, сега износ на други качествено стоки от страна на Унгария. Същото е с Япония и другите страни. Орбан всъщност се оказа истинският защитник на християнска Европа.
Той излезе с едно коледно обръщение, много по-добро от това на папата, в което каза: „Дори тези, които сме атеисти в нашите страни и които не ходим редовно на църква, не постим, аз например не постя, считам, че ще постя в другия живот, но всичките ние сме с християнска култура. Тази християнска култура е сътворила и съхранила Европа. Аз не искам малките унгарци след десетилетия да остареят в малцинства, в собствените си страни, към където са тръгнали някои западноевропейски страни”. Всичко това му създаде ореола на един държавник, който гледа националния интерес на Унгария. Орбан не е срещу Европейския съюз, но той е за Европейски съюз от равноправни национални държави, а не за европейски съединени щати, където да го командват.
Категорично отказа квотите и което е много важно – проведе референдум в Унгария. Чуй числата от референдума – 3 300 000 унгарци гласуваха срещу това да има квоти и едва 50 000 унгарци гласуваха да има квоти. Тоест той не се подчини на изключително, не е само юридически, неиздържано, но и в човешки план, решение на Меркел и на Еврокомисията. Афганистанец, отишъл в Германия, да го изселват, както комунистите изселваха, те пък ще го изселват в Чехия, Словакия и така нататък, когато тези страни не искат в своя дом да приемат тези хора, защото те не подрежат на интеграция. Виж разликата – Ангела Меркел се похвали сега, че ислямът вече е част от Германия, а Орбан се похвали, че той никога няма да стене част от Унгария.
-А Орбан може би трябва да се похвали сега, че и Сорос вече не е част от Унгария. Може ли да анализираш какво точно направи той със Сорос и защо го направи, и с каква смелост?
-Искрите между Сорос и Орбан пламнаха 2015 г., когато Сорос публично разкри своя план, а именно „Планът Сорос”, от шест точки – да се заселват в Европа по 1 000 000 годишно мигранти и да им даваме по 15 000 евро годишно, като по-късно той коригира този план, смили се над Европа, от 1 000 000 да приемаме 600 000. Орбан категорично се обяви срещу това, стана престрелката между тях. Последните години той си позволи, Сорос, да нарече Орбан – „мафиотско правителство”, сравни го с Хитлер. Орбан разбира се му отговори. Аз бях на митинга на 15 март – националният празник на Унгария, 170 години от революциите на Кошут и Петьофи. Той каза, че Сорос е такава заплаха за Унгария, каквато навремето са били турската империя и Съветският съюз. Соросоидните организации в Унгария днес организират протест.
– Това исках да питам – кой протестира сега срещу Орбан, след третия му успешен мандат?
-Те си протестират от 2012-та непрекъснато. Обикновено се обявяват, че ще са 100 000, идват 30 000. Поведението на тези соросоиди, опозицията е изцяло под крилото на Сорос – те не признават вота. Всъщност признават го, но казват: „Трябва да направим още едно преброяване.”. Нека зрителите да чуят резултатите – Социалистическата партия в Унгария има 600 000 гласа, а Орбан 2 800 000, той ги бие с 2 200 000. Основният опонент Йоббик има 1 000 000. Тоест мача е десет на нула, а ти спориш дали в десетия гол е имало засада или дузпа и така нататък. Другото, което искат, е нов избирателен закон. Аз отидох на митинга, миналата събота, и им викам – какъв искате избирателен…? В Унгария от 1989-1990 година досега – винаги системата е смесена. Много интересно – половината пропорционална, по листите, да се осигури влизането на партията. Половина – мажоритарно, да се засили личностният принцип.
Много интересно, че тази система действа, те я копираха от Германия навремето, действа много добре. Унгария е политически стабилна – нито един път не е имало предсрочни избори в Унгария. Аз им казвам – ама ако искате мажоритарна система изцяло, Орбан ще ви бие с три четвърти, ако искате пропорционална, той няма да Ви бие с по-малко от две трети, но някои от Вас няма да минат, защото в Унгария е пет процентната разлика. Най-накрая аз им казвам – Вие, с вашите митинги, осигурявате пети мандат на Виктор Орбан. Искам да изкажа моите съболезнования на Дойче веле, на Ройтерс, които изписаха маса глупости във връзка с тези протести. Да им изкажа съболезнования – той ще победи и пети път, защото тези господа, соросоидите, протестиращите, казват, че оградата на границата е ограда на срама и трябва да се махне. С тази реторика – пети път ще ги победи на изборите.
-Диктатор ли е Орбан обаче наистина, както го упрекват соросоидите?
-Ами аз гледах едно клипче. Дойче веле направили едно клипче и го въртят по БГНЕС. В клипчето – „Виктатор, Виктатор, Виктатор, и пускат едно девойче. Девойчето не беше джендър, видя ми се нормално. Та то каза, че е много загрижено, че опозицията е разцепена. Всъщност опозицията не е разцепена – има си четири опозиционни партии, които той си ги бие, Орбан, редовно. Те си протестират редовно.
Даже има един комунист, стар комунист познавам, Йожи. Викам: „Йожи, абе кога ще го бие тоя Орбан? Вика: „Не можем, господине, да го бием, хората са с него.”. Та това девойче са му казали, че трябва да се обедини опозицията. То се обърка. Тя няма как да се обедини, ако се обедини – Орбан ще ги бие още повече, защото трябва да се обединят, забележи – партията Йоббик, която изгори европейското знаме, с Либералната партия, която е в АЛДЕ, проевропейска, или трябва да се обединят социалистите с партията Демократична коалиция на премиера Дюрчан, бившият, който нарече народа си „шибан” и каза, че го е лъгал сутрин, обед и вечер. Значи алтернативата на Орбан в Унгария е Дюрчан, човекът, който е лъгал сутрин, обед и вечер народа си. Народът запали Националната телевизия, взе един танк и тръгна да го сваля. Каза – Орбане, давай да го сваляме. Виктор каза, като истински демократ, 2006 година: „Аз власт с пуч не вземам.”. Много интересни телеграми получи Орбан.
-Той май никога не е правил предсрочни избори?
-Никога не е правил. Винаги в Унгария парламентите си изкарват мандатите. Той изкара първия си мандат – 1998-2002 г. като най-младият премиер на Унгария. Вкара държавата в НАТО. Осем години беше в опозиция и после дойде на бял кон на власт. В крайна сметка това е политическата ситуация – когато управляваш добре, в името на народа си, ще печелиш. Разбира се не е спечелил със 100%. Има хора, които не го харесват, но много интересно е обвинението, че той е обсебил медиите. Искам ясно да чуят либералните медии, телевизия Хир ТВ – от сутрин до вечер, 24 часа работи за партията Йоббик, срещу Орбан. Ай ТВ – от сутрин до вечер за социалистите. RTL-Клуб – дето само не му бяха отрязали главата. Два вестника – Мадяр Немзет (на 11 април 2018 година е прекратил дейността си – бел. авт.), Непсзава, само за него. Цяло радио Ланцхид. Сега собственикът им се отказа, защото хвърли луди пари.
-Те не бяха ли приятели и съратници даже?
-Те бяха с този Шимичка на времето съратници. После, предполагам, че е искал нещо, което не е получил, мина към опозицията, но ефектът е същия. Въобще има една тенденция в Европа, която е очевидна, а тя е тенденция – разгром на социалистическите партии. Тази сутрин се изумих, мила приятелко! Гледам bTV, Хекимян, добро момче и много интелигентно – докарал Сергей Станишев в студиото, шефът на ПЕС, когото уважавам, семеен приятел съм 30 години с Моника, неговата съпруга, и шефът на Еврокомисията по финанси Московиси.
Социалисти и двамата, хубаво говориха за еврозоната. Никой не ги попита накрая – абе така и така сте в студиото, защо Партията на европейските социалисти стана партия на разгромените социалисти? Сега да чуят зрителите – какво се случва в Европа, защото на този форум, който е бил за еврозоната, се е изтъпанил наш социолог и казал, че трябва да се залага на системните партии. Аз по-системни партии от социалистическите не познавам, нали, другите са християндемократическите.
-И с по-дълги истории…
– Франция, президентски избори, великата партия на Митеран я няма в тройката. Партията на френските социалисти почина, казва последният премиер социалист Манюел Валс. Последният социалист президент Оланд си отива с 11% подкрепа. Германия, какво става с „мистър Европа”, който с чиста съвест мога да нарека „мистър катастрофа” – Мартин Шулц? Докара социалдемократите на Германия до комичните 20%, мота се няколко месеца между това – да влезе ли във властта, както Орбан вика: „Той искаше всичко и накрая стана едно нищо.”.
– Накрая си подаде оставката!
-Накрая подаде – защо ARD, първа немска телевизия, първа програма на Германия, дава, че Алтернатива за Германия, макар и с половин процент, е пред социалдемократите на Мартин Шулц! Меркел печели в Източна Германия, но там втори са, поред, Алтернатива. В бившата Източна Германия трети е Шулц. Какво става с холандските социалисти?
Има един Тимерманс, зам-председател на Европейската комисия, зам-председател на Юнкер. Той си позволи, понеже е на софрата на Сорос, да нарича Орбан едва ли не, че Хитлер! Абе кой си ти!? Ти си холандски социалист, я си гледай Социалистическата партия на Холандия, че не си в тройката! Това ли е езикът на Еврокомисията, че когато Орбан е излязъл на площада 1989 г., юни, когато не се знаеше къде ще върви Европа и призова съветските танкове да напуснат страната – ти къде беше? Къде беше Ангела Меркел? Що не излезе в Лайпциг, Дрезден или Берлин, г-жа Меркел, и да гони съветските танкове, ами стои у сауната.
Изобщо една реторика на еврочиновниците, която е отвратителна и неслучайно това социологическо проучване, което показа за България, че ние сме евроентусиасти, 80%, аз го вярвам, защото ние сме най-бедни в Европа. Изтощена страна. Като манталитет – винаги някой трябва да ни оправя. Преди това – Съветският съюз, сега Европейският съюз, но страните в Европа не са такива. Най-четената книга за миналата година е на Дъглас Мъри – „Странната смърт на Европа” и най-четеното интервю е сега неговото във Фигаро и се обадих на Явор Дачков да го поздравя за сайта „Гласове”, че го преведе жена му. Мъри ги казва явно нещата. Тука не става дума дори за евроскептицизъм, а страх за ликвидирането на Европа. Да не е Европа християнски континент и да се нанесе удар по семейството чрез гей-браковете. Това ли са европейските ценности?
-Знаете ли, че в момента, след като не успяха добре с Истанбулската конвенция, сега се опитват да приемат Регламент № 2, в който да се узакони еднополовия брак в цяла Европа, считайте го и в България, което ще доведе и до осиновяване на деца от такива!?
-Аз не искам да си помисля, че в България някой ще позволи да има гей-бракове. Интересно е и ми се е вдигнало националното самочувствие в последно време – оказа се, че по някои теми българите са склонни, в много голямо количество на хора, крайно разнолики като политически виждания, пол, градове, образование, да се обединят. България ще се обедини, като никога досега, срещу някакъв опит, какъвто и да е, да се въведе това чудо! Люксембургският външен министър Жан, кръстил се на херцога велики, и той боботи от Люксембург, яде гофрети, говори за Виктор Орбан, че е „тумор” и трябва да бъде изкоренен! Кой си ти, Жан! Я си виж премиера, че е се е оженил за мъж, а Орбан има жена, съпруга с пет деца. Въобще това ли Ви е европейската ценност – да мълчите, че Европа е християнска, да не казвате весела Коледа, а да говорите весели празници…!
-И да не се наричаме мъж и жена, а някакъв друг пол!
-И да позволим това, което се случи в Кьолн? Все говорим за защита на жените. Как защити Германия жените в новогодишната вечер в Кьолн? Само 1200 са жалбите. Такова масово малтретиране на жени от пришълци никога не е имало! Аз искам да разкажа специално на телевизията, твоята и на твоето предаване, последното безсрамие, което се случи в градчето Кандел, сега на Коледа.
Немско семейство слуша Ангела Меркел, канцлерът – ще интегрира един афганистанец, Абдул. Абдул няма паспорт, лъже, че е 15 годишен, а не е пълнолетен, и той перманентно почва да тормози 15 годишната Мия и иска секс с нея всеки ден. Ама хапва белия хляб, хапва вурстчетата с дижонската горчица, лапа неща, които не е виждал и й казва: „Ако не ми „бутнеш”, ще те убия.”. Родителите са в чудо, отиват в полицията. Германската полиция го извиква и вместо да го задържи – там, протокол, предупреждава го, той слага палеца, защото е неграмотен и я закла, закла я на коледните празници, пред аптеката в осем хилядното градче. Питам те – ти като водещ български журналист видя ли Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, или Доналд Туск, или г-н Таяни, да отиде на място и да поговори с родителите. Видя ли някой български журналист да отиде и да направи интервю с тези хора – какво мислят, след този случай, за обещанието на Меркел, приемайки ги, че ще се справим. Това ли е справянето?
– Ще успее ли Орбан да „орбанизира” Европа, как мислиш? Или Макрон ще замести Меркел?
-Макрон е един симпатичен млад човек, нямащ нищо общо с политиката. Извадиха го от една банка и го бутнаха напред – само и само да не е г-жа Льо Пен.
– И той пък взе, че изстреля ракети заедно със САЩ.
-Значи това, което ми направи изключително лошо впечатление…
-Без да е питал Европа – съгласна ли е?
-Виж, Илиана, аз си говоря нещата както си ги мисля.
– Да, кажи ги.
Георги Марков: Нашият премиер, нашият председател на парламент, президент, министри – те говорят политически коректно и така трябва. Аз съм си депутат от гражданска квота, никакъв не искам да ставам.
-Политик с много дълъг опит си, хайде сега да не го…
– Да, с дълъг опит съм. Единствен съм тук, в дясното пространство, от Великото народно събрание. Значи Макрон, още като стана президент, изтърси следната небивалица: „Европейският съюз не е супермаркет, в който да си пазарувате, па после да не ни слушате.”. Иска да каже на „вишеградците”, на тези страни, като Полша, Чехия, Словакия, Унгария, че ние Ви даваме еврофондове, защото сме по-богати, Вие ще ни приемате квотите и ще внимавате в картинката. Това е абсурдна теза! Значи продажба на суверенитет.
Вие ще приемате бежанци, ще си плюете на суверенитет, на граници – ние ще Ви дадем, да си направите някой мост. Сега, януари месец, се състоя много голяма среща, миналата година Макрон беше лектор, тази година Орбан, на 50-те най-големи германски фирми. Знаеш, че в Унгария са Мерцедес, Ауди, Опел. На тази среща в Германия, на 50-те най-големи индустриални предприятия, Орбан каза следното: „Ние ще се радваме на еврофондовете, но нашата икономика вече може и без тях. До 2030-та ще ги стигнем по показатели, няма да можем по инфраструктура, но сме в напреднали отношения с китайците, да ни изградят инфраструктурата. Ние сме проевропейски настроени, но за суверенни държави. Тоест Вишеградската четворка, а натам, след изборите в Италия и победата на Северната лига, на Петте звезди, и победата на Себастиан Курц в Австрия, в коалиция с г-н Щрахе, е ясно, че Централна Европа няма да търпи повече тази ислямизация!
– Добре, накъде сме ние? Къде е Бойко Борисов? Къде е президентът Радев? Къде е Корнелия Нинова? Изреждам ги тях, неслучайно и тримата. Единият е управляващият, другият е президент, новото лице, и третата е водачката на опозицията. Къде сме ние тук, какво трябва да научим, какво трябва да направим? Въобще учим ли нещо?
-Това, което ми направи впечатление в последно време – две изказвания на г-н Борисов. По начало той заслужава поздравления за усилията, които положи, и това ще бъде факт – на 17 май в България ще има историческа среща.
-Говориш за Западните Балкани?
– Това е историческа среща. София ще остане в историята на Европа като столицата, от която е почнал процеса на адаптиране или привличане в Европейския съюз на тези балкански страни. Кога това ще стане? Това явно ще е дълго бягане, но все пак трябва да има някакво начало. Началото се поставя в България, при домакинство на г-н Борисов. Той положи огромни усилия да създаде тази балканска четворка, „Варненска четворка” я нарече – между България, Гърция, Румъния и Сърбия. И двата пъти, ти не може да не си обърнала внимание, той прави уговорка: „Запишете” – даже каза единия път, „не сме Вишеградска.”.
– Да, да.
– Значи той, с политическата си интуиция, не иска думата „четворка” така да се асоциира с Вишеградската, защото като чуят западноевропейските лидери „четворка”, като чуят въобще думата четири, числото четири, им става лошо заради вишеградците. Сега втори път го повтори, мисля в Букурещ беше срещата: „Ние само ще правим проекти, ние политически решения няма да взимаме”.
Аз веднага искам да кажа – прав е Борисов по този начин да се предпазва. И Вишеградската четворка не е формализирана. Словакия например е член на еврото. Унгария, Полша и Чехия бягат от еврото като Дявол от тамян. Словакия не признава Косово и никога няма да признае, защото има голямо етническо малцинство в Словакия и това значи да се създаде прецедент. Ние не може и да бъдем като Вишеградската четворка, тя е правена 1991 г. от такива велики имена, като Валенса, Хавел и Йожеф Антал, в това градче Вишеград, на завоя на Дунава в Унгария. Те там, когато подписват договора, той е тройка първо, Чехословакия още не се е разделила, те казват: „Ние повтаряме опита на нашите крале.” – и ги изреждат.
Сега, аз не съм голям историк – 1339 г. там се събират кралят на Унгария, на Полша и на Бохемия и правят… Тоест съвсем други са нещата. Виж, Илиана, има нещо много просто – нашето членство в Европейския съюз в България се възприема, от цялата ни общественост, медии, политици, от цялата среда, като едно доказателство, че сме европейска страна, като служебна бележка. Полша, Чехия, Унгария – дали ще са в ЕС (Европейски съюз – бел. авт.), те не са по-малко европейски от останалите. Справка – Будапеща има метро преди Париж и Берлин, електрическо, 1897-ма.
След това прави първата изкуствена пързалка за кънки – няма да чака да замръзне Балатон, ами хората си карат кънки до Площада на героите сега. Ами извинявай, те правят цял жанр в музиката – 1915 г. всичко слага ръкавиците, бумбетата и отива в Будапеща да слуша Имре Калман и Ференц Лехар, съответно „Царицата на чардаша”, „Веселата вдовица”. Там са танците, баловете и правят най-красивия символ на демокрацията, само с унгарски камък и унгарски майстори – това чудо, наречено Парламент.
– Искам да те помоля да приключим, но много, така, вземам метафората от това, което каза току-що. Кажи ми, не отбягвай въпроса – как танцува нашият президент в политиката и как валсува лидерката на опозицията Нинова?
– Какво да кажа…? Радев спечели заслужена победа. Аз винаги съм уважавал вота на българските избиратели. Човекът спечели 2 000 000 гласа и е съвсем нормално да има самочувствие. Той дойде с едно много интересно мото – „промяна”. Аз лично не го възприемах това мото, по простата причина, че президентът, независимо, че е пряко избран от нас – няма големи лостове да прави такива промени. Сблъсъкът президент – премиер аз съм го гледал, понеже ти ме върна назад във времето. Аз съм го гледал, такива остри сблъсъци между президент и премиер от една и съща политическа сила. Аз мисля, че такъв сблъсък между Борисов и Радев няма.
Мисля, че Борисов се държи толерантно с президента. Мисля си, че отношенията им са нормални. За Нинова ме питаш – жената има самочувствие, защо? Връщаме се на резултатите. Все пак Нинова е втора, втора, а всички останали соцпартии са от трети назад, това й дава известно самочувствие. Тя ликвидира партията АБВ. Успя да консолидира лявото пространство – 800 000 гласа. Всъщност, ако не е Борисов в България, ако не е Борисов – Нинова ще спечели изборите. Кой ще я спре? Партията ДСБ – убила СДС или разни други „зелени джендъри”, партии някакви, които искат да си седим с един лифт на Банско, ако може и него да го няма, та да ходим пеша и така нататъка. Много интересно е, че непрекъснато ни говорят срещу популистките партии, които, както се вижда, навсякъде са втори и трети в Европа на изборите. Вземи всичките резултати – Льо Пен втора във Франция, Вилдерс втори в Холандия, Партията на свободата втора в Австрия.
– А какво ще кажеш ти за нашите популисти?
-Когато Бойко се яви за кмет на София – аз гласувах за него. Той се появи гол-голеничък, дибидюс, сам, гол като пушка, с един Цветанов, и би столетната партия и нейният кандидат г-жа Дончева, с началник-щаб такъв мастит енерго-бос или бизнесмен като Овчаров – 70 на 30. Всички му викаха популист, пожарникар… Както се вижда – човекът си спечели. На другия ден аз пак гласувах за него, защото ми спря движението по Витошка. Витошка беше станала магистрала, то беше ужасяваща работа – щуркат се баби, трамваят не може да се движи, коли, то беше ужас. После като видя, че има ниша – той направи, популистът Борисов, партията ГЕРБ. Викаха й популистка партия. Това показват грамите на западните посланици: „Той е популист.”, такова-онакова. Обаче ето – три пъти побеждава в България. Промени зримо, направи тука – метра, спортни зали, много има да се прави разбира се, и изведнъж стана „системен”. Бойко днеска е от системен по-системен!
– Трябва ли той да стане президент?
– Не. Аз, познавайки Борисов от 1997 г., когато той беше с Царя тогава, от тогава го познавам, мисля, че неговата, така, душевна същност е прагматизъм. Той е човек, който е оперативен, той трябва нещо да прави, да открива. Не е за протоколен човек. Считам, че президентът ни трябва да знае западни езици, ако не един – няколко. Бойко като премиер се оправя идеално с чара – виж как го целува Юнкер.
Аз, като го целува, все гледам да не е минал преди това Сорос, защото Сорос беше под знамето в Брюксел и той му удари една „вендуза”, Юнкер, и викам: „Сега, ако мине Бойко и тоя, с тия уста, го целуне – ще ми стане лошо. Тоест идеално си върши работите като министър-председател. Мисля, че той не бива да се кандидатира за държавен глава. Това не е неговата амплоа и да свършим с това. Понеже той излезе с едно голямо житейско интервю в Дир (Dir.bg – бел. авт.) и казва как се е учил от Царя, от Живков. Живков му казал: „Внимавайте с Косово!”. Сега Борисов хем казва в Дир: „Внимавайте с Косово!”, хем казва на Вучич: „Да преглътнем Косово.”.
Аз си казвам – той Вучич може да преглътне Косово, ама дали ще го преглътне сръбският народ. Като вземе да преглътне Косово, да не го бутнат. Темата „Косово” е голям проблем. Испания никога няма да признае, знаеш, заради Каталуния. Румъния никога, това значи двата милиона и половина унгарци в Трансилвания да я направят… Така че ми харесват тия две негови, значи – хем Живков му казва, и той не го казва случайно,: „Внимавайте с Косово!”. Ако си бяхме държава на място, според мен – ние нямаше да признаем Косово, с това огромно, компактно населено, турско малцинство, макар че нашите турци са кротки, но слушам г-н Ердоган какво казва.
В каква Европа живеем? Европа, която възложи, чрез пари, Турция да ни пази! Затова аз не съм в тези 80%, които г-н Тончев, социологът, е преброил, да съм чак в такъв възторг. Не съм евроскептик. Гласувах на изборите за европарламент. Имам любима депутатка, няма да я скрия, тя е Ева Паунова, чуваме се с нея, сега е Майдел, тя се ожени за колега адвокат. Не мога да не казвам това, което мисля.
