През последните месеци българското обществено мнение се тресе от дискусии по няколко въпроса: „Кои са „дебилите“ в обществото и каква е ролята им за настоящия хал на държавата?“, “ Кой най-много се „облажи“ от приватизацията? и Ще понесе ли някой някога отговорност,у нас и в чужбина, за този така добре организиран грабеж?“.
Безспорно – фундаментални въпроси. Безспорно, те се нуждаят от отговор. Безспорно, приватизацията има своите знайни и незнайни „герои“,за които неизвестно (или известно!) защо прокуратурата продължава да мълчи. Безспорно, и народа продължава да проявява определен дебилизъм, смирено приемайки да бъде мамен и грабен от шайка „субекти“, като някои от тях даже периодически избира и за депутати!
Исторически парадокс е ,че представителите на политическата класа в България, напълно осъзнавайки, че безумното разрушаване на държавата и поголовното брутално и безродно присвояване на общонародната собственост през 90-те години на миналия век бе престъпление против суверена и въпреки това продължават взаимно да се заплашват с разкриването на истината за този вандализъм, без ни най-малко да си дават сметка ,че и те, в голямато си болщинство, са част от това престъпно съобщество.
Невероятното историческо подобие на процесите в СССР и бившите соцстрани от края на 80-те и през 90-те години на миналия век ни кара постоянно да следим отблизо за ставащото у бившите ни съюзници по Варшавския договор и СИВ. Така например, московската телевизия „REN TV“, в рубриката си „Военна тайна“, неотдавна показа документален филм, в който кореспондентите на телевизията, с оргинални интервюта, взети от преките и най- отговорни участници в руската приватизация , съпроводени с документални кадри ,разкриващи настъпилата разруха, отговориха ясно и категорично защо, как и от кого бе проведена приватизацията в РФ през 90-те години.Това уникално откровение и покаяние, базиращо се, вероятно и на изтеклите давностни срокове за извършените престъпления, може да бъде квалифицирано и като доблестна постъпка, оздравяваща обществото и разкриваща историческата истина.
Предлагаме на Вашето внимание авторския текст на журналиста Олег Пособин и интервюта на участници в руската приватизация, съхранени за историята от изключителния документален филм на московския телевизионен канал REN TV.
Продължава след рекламата…
х х х
Родината на социализма строи
капитализъм. Началото.
„По данни на независими експерти по време на „демократичните“ реформи през 90-те години на миналия век в Русия са били ликвидирани над 250 отбранителни предприятия – според председателя на Госкомимущество на РФ това е било извършвано умишлено. Разрушаването на промишлеността на нашата страна е бил планомерен процес.
„В тези предприятия се внедряваха чужденци за акционери,които стратегически започнаха да влияят на управлението на тези предприятия.Т.е. всичко се правеше така, че ,първо, никога повече тези предприятия да не се изправят на крака,и, второ, да бъде ликвидирана нашата отнбранителна промишленост,да бъде ликвидирана армията и Русия да се превърне в страна-източник на суровини“ – разказва Владимир Поливанов, който през 1994 година е председател на Държавния комитет за управление на държавното имущество на РФ.
През 90-ге години в Русия фактически са унищожени не само армията и отбранителните предприятия, но и селското стопанство и по много икономически показатели страната започна да бъде сравнявана със Зимбабве и Хондурас. По добивна въглища в края на 90-те годинистраната се срива до нивото на 1957г., по количество на произведениметалорежещи стругове – до 1931 г., по производството на вагони – до 1910 г., а по обема на произвежданите вълнени платове – до нивото от средата на ХIХ век.
Най-актуалния въпрос за Русия по това време е получаването на кредите от световните финансови институти.
„За да може да получи пари от тези фондове с помощта на Съединените щати на Русия ѝ обясняваха,че „трябва да бъдат назначени точно определени хора за министри и за съветници на президента“, а това според мен, беше крайно неправилно, както за Русия,но така също и за самите Съединени щати, защото още тогава беше ясно, че тази неестествена патологическа близост не може да продължава вечно и рано или късно тя ще се завърне като лош бумуранг за Русия , но също така ще предизвика и негодувания сред руските хора към САЩ“ – разказва пред кореспондента на програмата „Военна тайна“ американския политолог Дмитри Саймс.
Много хора вече знаят ,че през 90-те години Вашингтон изпраща в Русия истински десант от икономически съветници. Начело на този десант бе професора от Харвардски университет Джефри Сакс. Именно той дава идеята на Гайдар (Егор Гайдар – министър-председател на РФ през 1992г.- б.м.),че е нужно да се отворят границите за вносните стоки и да се освободят цените. В резултат на т.н. либерализация рафтовете на магазините се препълниха със скъпи вносни стоки. Но голямата част от населението на страната не можеше да си позволи и най-елементарното. Само за 1992 година хранителните продукти поскъпнаха 20 пъти. Позицията на МВФ и на съветниците от САЩ беше ,че всякакъв род икономически реформи, всяко икономическо оздравяване е свързано с първоначална тежка ситуация,за която е необходимо търпение.
„Това беше измама, с която се прикриваше несъстоятелна идея. Основното изискване трябваше да бъде ,че още от първите дни на въвеждането на новите правила трябва да има подобрение в живота на хората. Това е показател за правилна или неправилна дейност“ – споделя депутата от Първата Държавна Дума (парламента- б.м.) на РФ Николай Чуканов.
След много години , през 2014 г., Джефри Саксще заяви ,че „приватизацията в Русия премина с извращения и въобще не беше нужна“ , с което предизвика силно раздразнение у Анатолий Чубайс – виден руски реформатор, зам.-председател на МС през1994 г. който в едно свое интервю по-късно констатира , че развитието на икономиката по време на реформите в Русия през 90-те години въобще не е била най-главното.
“ Не е работа на Запада да раздава оценки – те нищо не разбираха от тогавашните процеси.Ние не се занимавахме със събирането на пари, а с унищожаването на комунизма. И ние знаехме, че всеки продаден завод е гвоздей в ковчега на комунизма. Скъпо, евтино, безплатно, с рушвети – това е двайсти въпрос! Двадесети! Всеки новопоявил се собственик в Русия правеше процеса необратим. Необратим! Приватизацията в Русия до 1997 година въобще не беше икономически процес“ – отговорно заявява Чубайс.
В началото на 90-те години американеца Джефри Сакс беше поканен за консултант на първия президент на РФ. През 1991 година Борис Елцин създаде цял комитет от икономически съветници. Един от членове на този комитет, Егор Гайдар –теоритик, без никакъв опит в реалната икономика – на едно от първите заседания отговорно заявява, че може да спаси икономиката на страната. Но чудото не става. Ако през 1984 година, преди Горбачов да поеме държавата , в резерва на РФ е имало 1300 тона злато и 15 милиарда долара, то през 1992 година държавната хазна е празна.
„По молба на Хасбулатов (председател на Върховния съвет на РСФСР до 1993 г.- б.м.) проведох беседа с Егор Гайдар, който, откровено казано, не разбираше елементарни неща от реалната икономика.Когато му говорех, че стойноста и себестойността са две независими променливи величини, а разликата между тях е печалбата от правилната и неправилната работа,той даже това не разбираше.Той приравняваше печалбата със себестойността“ – разказва Николай Чуканов.
През 2010 година излеза скандалната статия „Още една дума за Гайдар“, написана от бившите кметове на Москва Гавраил Попов и Юри Лужков, които наред с всичко останало, публикуваха и част от диалог по време на заседание на Министерския съвет на РФ. През 1992 година, във връзка с разглеждането на въпроса за финансирането на социалните програми кмета на Москва Гавраил Поповинформира премиера Гайдар за това ,че в гр.Зеленоград, недалече от Москва, медиците са констатирали 36 смъртни случая от глад. В отговор на това съобщение, чиновникът отговаря следното:
„В ход са радикални преобразования, с парите есложно, а смъртта на хората, които не са в състояние сами да се справят с тези преобразувания е напълно естествен процес“.
Такова е било мисленето на Егор Гайдар през 90-те години. Между другото, точно такава е и гледната точна на неговия най-близък съратник Анатолий Чубайс. За съдържанието на шокиращ със своя цинизъм диалог, разбираме от думите на Владимир Поливанов.
„Когато му казах, че това , което става в страната е кошмарно, той ми отговори :“Не се вълнувай! Всичко е правилно. Ние трябва да създадем политически клан от собственици, които ще спасят ситуацията“. А аз го питам, какво ще правим с моноградовете, поне тях да оставим на мира. Тези градовете,съществуваха благодарение само на едно, две предприятия – там просто хората щяха да измрат от глад, това бяха десетки милиони души. А той отговаря:“Няма страшно. Ще се родят нови. Тези хора не са намерили своето място в пазарната икономика!“
И тогава аз осъзнах – Чубайс е враг!“
„Задачата за създаване на класа от богати и свърхбогати изключително много допадна на обкръжението на властимащите. Тези, които бяха около властта се превръщаха в богаташи. И тази идея беше много привлекателна. Те простичко обясняваха: ето, държавата е собственик, но тя не е добър стопанин, а щом като няма стопанин, всичко бързо може да се преразпредели под флага на приватизацията“ – казва Николай Чуканов, депутат в Първата Държавна Дума на РФ.
Съгласно независими оценки, материалните загуби на Русия за периода 1992-1998 година са два и половина пъти по-големи от тези, които СССР понася през Втората световна война. При това, не само екипа на реформаторите , но и самия Борис Елцин е бил наясно с последствията за народа от ужасяващите реформи в Русия.
„Бях поразен до каква степен не бе нужно да се уговаря Гайдар за радикалния модел на приватизацията – за него всичко това бе напълно естествено. И неговата гледна точка, напълно съвпадаше с тази на Елцин, а именно, че народът е стадо, и че в условията на демокрация не може да се разчита, че народът ще приема правилните решения, особено, за такава млада демокрация каквато е руската“ – отбелязва директора на американския институт „Ричард Никсън“ Дмитри Саймс.
След години историците стигнаха до извода ,че тази тип приватизация е била част от глобален план на САЩ , имащ за цел да постави Русия на колене за години напред.
„Всички закони, които се подготвяха и публикуваха при Горбачов бяха писани от американците, както и всички укази, които Елцин и Гайдар приемаха. Та нали аз бях член на правителството, спомням си, как всичко това пристигаше на английски език, след което сядаха и започваха срочно да превеждат, превеждат и в 12 часа през нощта , в 1 часа, ни събират. Ние не успявахме да прочетем горещите все още страници, а и преводите бяха направени грубо, неудачно, с термини, представяте ли си , които не бяха на руски. Всичко идваше отвъд океана, а на заседанията на правителството присъстваше Джефри Сакс, който при Елцин беше главен негов съветник, през него минаваше всичко, той даваше текстовете за превод на руски, а ние ги приемахме и публикувахме. Мислите ли, че нещо е правено за гражданите, в интерес на гражданите? Не! Те работиха в интерес на Запада и за свой интерес “ – разказва Михаил Полтаранин, журналист, зам.- председател на МС и министър на печата и информацията на РФ до 25 ноември 1992 г.
През онези години Белият дом във Вашингтон си позволяваше да диктува кадровата политика на Москва. Само така може да се обясни факта, че в най-близкото обкръжение на Елцин се оказаха такива икономисти като Гайдар и Чубайс – теоритици, които нямаха почти никакъв опит в управлението. Администрацията на Бил Клинтън подкрепяше във всичко Егор Гайдар и Анатолий Чубайс, защото именно тези господа, по мнението на много американски експерти, бяха изключително лоялни към правителството на САЩ. Бившите служители от апарата на Правителството на РФ си спомнят ,че почти всички решения за приватизацията на крупни руски предприятия са се вземали от реформаторите, след съгласуване с представителите на САЩ в Москва.
„Аз оглавявах правителствената Агенция за анализ на резултатите от първия етап на приватизацията – разказва Владимир Лисичкин – доктор на икон.науки – Ние бяхме поразени, когато разбрахме, че в правителството работят над 1200 чужди съветници. Аз публикувах материали за резултатите от този анализ, където назовах приватизацията от 90-те години в Русия „черна приватизация“. В тези материали аз поименно назовавам над 20 кадрови сътрудници на ЦРУ, които бяха съветници на Чубайс и Гайдар, защото те работеха в техните ведомства. Нещо повече. Чубайс сформира работна група от дванадесет човека под ръководството на Робърт Хейли, кадрови служител на ЦРУ“.
Ето и мнението на Дмитри Саймс за младореформаторите:
“ Един ден, Хенри Кисинджър, след като се беше запознал с тях ми каза, че те му напомнят асистенти на професор средна ръка, от колеж в американския Среден Запад. Това бяха хора, които подхващаха чужди идеи и без да имат нито опита, нито , в много случаи дарбата, без да притежават държавническа мъдрост се опитваха да внедряват тези идеи в Русия. За тях Майкъл Фридман, ръководителя на Чикагската икономическа школа бе герой, докато самият Фридмам възприемаше това, което те правиха в Русия като карикатура на собствените му възгледи“.
В РФ днес не е прието да се казват лоши думи по адрес на първия президент, но съветникът на 37-я президент на САЩ Ричард Никсън Дмитри Саймс разказва за някои детайли от съвместната му работа с Б.Елцин, които направо шокират. През 90-те години Саймс многократно се е срещал с Елцин, тъй като преди разпадането на СССР Никсън няколко пъти е посещавал Москва като посредник между официален Вашингтон и перспективни руски политици. В началото на 90-те Саймс помага на Елцин да установи делови контакти с представители на Републиканската партия в САЩ. Още тогава американците са били поразени, с какво пренебрежение Елцин се е изказвал за обикновените избиратели – при това, както за западните, но така също и за своите, руските гласоподаватели.
„Но на определен етап нашите срещи бяха прекратени, – продължава Саймс – защото той стигна до извода , че аз неправилно го информирам за американската политика. Него го засегнаха моите прогнози,че на президентските избори през 1992 година , вероятно, ще победи Бил Клинтън. И той ми възрази: „Как така ще победи, когато Буш е толково ефективен лидер и аз не мога да си представя, че американците лесно ще се откажат от него. При това, той има много добри отношения с капитала, с бизнеса!“ А аз му казах, че хората гласуват така , както искат, и , разбира се, подкрепата на бизнеса е много важна, но тя не е решаваща. И тогава той ми каза :“Дмитри, не ме баламосвайте! Нима искате да ми кажете ,че в Америка „стадото“ действително определя всичко?!“
„Задкулисието бе така устроено, че Борис Николаевич, бидейки непрекъснато болен и злоупотребяващ с алкохола, фактически не управляваше страната. Реално управляваше така наречения тендем – Таня и Валя, и още и Боря, така да се каже .(Татяна Дяченко, сега Юмашева е дъщеря на президента и негов ст.съветник, Валентин Юмашев е ръководител на президентската администрация, а Борис Березовски е руски олигарх-б.м.) По късно се появи и Рома (Роман Абрамович- руски олигарх-б.м.) и т.н. Таня решаваше с кого да се среща президента и с кого да не се среща, на кого какви въпроси да задава; в джобоветена министрите пускаше бележки – използуваха Елцин за декорация. Така действуваше този тендем в сянка“ – разказва Юрий Скуратов,Генерален прокурор на РФ от 1995 до 1999 г.
Сега вече не е тайна, че получавайки контрол над хиляди предприятия в Русия, Вашингтон отложи собствената си финансова криза, която се разрази едва през 2008 година .Цялата политика на САЩ през последните над 20 години е била насочена не само да се отслаби Русия, но и те да получат контрол върху петролните и газови находища върху огромната руска територия. По този начин, реализирайки на практика тази линия, многочислените американски консултанти насочваха дейността на новоизлюпените руски демократи към това, как да се преструктурира нашата страна в полза на САЩ.
Ако влезем в официалния сайт на Американската агенция за международно развитие(USAID), която е главния адресат на американските бюджетни средства за влияние в политиката на много страни по света, то в в раздела „Успехи и достижение“ ще видим, с каква гордост организацията съобщава , че е участвувала в разработването на Конституцията на РФ, на Гражданския кодекс на РФ, на Кодекса за земята на РФ, а също така и в съдебната реформа на РФ. Можем да благодарим на USAID ,че е свършила нашата работа, но не ни ли е срам днес, със задна дата , че преди повече от 20 години хората, които поеха ръководството на една велика държава не са могли да напишат даже собствената си конституция?!“
