Не само ние, българите, но и народите на много източно и западноевропейски държави са бесни на ЕС. Те се възмущават от простичкия факт, че членството им в структурите на този конгломерат, бавно, но сигурно унищожава техните икономики, вместо да ги направи по-силни, конкурентноспособни и проспериращи.
Хората в различните страни обвиняват ръководството на така наречения Европейски съюз, както и собствените си правителства за задълбочаващата се мизерия, в която живеят. Голяма част от гражданите усещат, че са ограбвани и използвани, но отдават това на алчността и продажността на елитите – своите и чуждите.
И, разбира се, това е отчасти вярно. Народите са на прав път. Алчност, корупция и продажност вилнеят във всички държави-членки. А особено големи са те в присъединените наскоро източноевропейски страни.
Обаче странното е, че почти никой не си задава резонния въпрос защо в този „съюз“, който непрекъснато прокламира, че се бори с корупцията, защо точно в него корупцията се вихри „със страшна сила“? Още по-странното е, че никой сериозен изследовател, нито на Изток, нито на Запад не си е поставил задача да разнищи това убийствено за хората, народите и държавите явление. Всички казват само, че корупцията не можела да се пребори, и затова трябвало просто да се ограничи до „поносими“ размери.
Но, това е още една от големите лъжи, с които чиновниците от Брюксел и местните правителства приспиват народите. Защото корупцията не е причината за бедността. Корупцията е следствие. И то следствие не толкова на политиката, която водят брюкселци. Корупцията е следствие на самия замисъл, с който е създаден Евросъюза. И, разбира се, на системата, която го е създала.
Всички знаем, че глобалният либерален западен капитализъм създаде ЕС. Но каква е целта, защо се пръкна на бял свят това отроче на Транснационалните корпорации? По този въпрос почти не се говори. Защото истината не е лицеприятна за Вашингтон и Брюксел. Не е лицеприятна, поради простата причина, че така нареченият Европейски съюз не е създаден с цел да просперират държавите и народите. Създаден е като огромна финансова пирамида, която да източва ресурсите на страните-членки и да ги прехвърля в широките джобове на „бизнесмените“ от една държава. Страната, която журналистите лакеи често наричат „локомотив“ на Евросъюза. Всички се досещаме, че става дума за Германия.
Оше Доналд Тръмп, преди да стане президент, в своята предизборна кампания каза следното: „Ние гледаме Европейския съюз, но виждаме само интересите на Германия.“ Именно интересите на Германия доминират във всички сфери и всички дейности на ЕС. Затова, съвсем естествено е, че ЕС действа като гигантска пирамида, от която най-печеливши са „добричките“ и „почтени“ германски капиталисти. Разбира се, ЕС има и други „задачи“, поставени му от ЦРУ и глобалната олигархия. Но за тях вече сме говорили.
Както и да е, всяко нещо си има край. Пирамидата ЕС пусна пипалата си навсякъде. И изсмука жизнените сокове от икономиките на европейските държави. И понеже тези държави трябва все пак да функционират някак си, и понеже парите им се вливат основно в касите на немския „бизнес“, се налага Германия да отпуска повечко заеми и пари по уж „европейски“ програми на тези фалирали вече страни.
Но, както казва великият Шекспир, точно тук е и спънката. Германия не може дълго време да финансира всички, убити от нея страни, без да наруши своя платежен баланс. Още повече, че разходите в самата нея вече са много повече от приходите, защото заплати и пенсии стигнаха космически размери в 80 милионната държава.
Затова председателят на Европейската централна банка/ЕЦБ/, доминирана от Германия, Марио Драги обяви, че от началото на 2019 г. ще спре всякакви плащания по „европейски“ програми. С други думи манната небесна за нашенските бизнесмени-разбойници свърши. Но лошото за Брюксел е, че и резервите на ЕЦБ да се справя с възникващите в държавите-членки финансови кризи, както и със задаващите се нови, глобални икономически кризи, са изчерпани.
ЕЦБ фалира, както фалираха и членките на ЕС. Но щом фалираха страните от ЕС, както и централната банка на Евросъюза, то на практика фалира и целия ЕС. Страните скоро ще бъдат оставени сами на себе си. А кредиторите ще искат да връщаме заемите, които правителствата на Борисов вземат сега като пияни моряци. И ни пеят, че всичко в икономиката на България било цветущо.
Лошото за нас, обаче е, че заемите на Борисов няма да ги връща той. Ще ги връщаме ние. И нашите деца. И колкото повече мълчим и си траем, толкова повече стават заемите, които трябва да връщаме.
Затова, мислете, хора! Време е да разберем, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Това е!
